ГЛАВЕН РЕДАКТОР

ПОЧЕТЕН РЕДАКТОР

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ХУДОЖЕСТВЕН РЕДАКТОР

РЕДАКТОР

КОРЕКТОР

ИЗДАТЕЛ

Светлозар Желев

Илия Троянов

Валерия Иванова

Алек ПоповАнгел ИговАни ИлковГеорги ГосподиновДарин ТеневЙордан Ефтимов

Райчо Станев

Жени Божилова

София Несторова

Жанет 45

www.granta.bg

БРОЙ 4: БЕЗ ТЕМА

„Гранта България” се издава с любезното съдействие наНов български университет

За контакти: valeria@granta.bg

ISSN& 1314-6254

Пловдив, 2014Published under licence with Granta Publications,

12 Addison Avenue, London W11 4QR© Granta Publications, 2014

Всички права запазени. Не е разрешено публикуването на части от текстовете в списанието под каквато и да е форма – печатна, електронна, механична, фотокопирна, чрез презапис или по друг

начин – без писменото разрешение на издателя.

398

ЗА АВТОРИТЕ:

Александър Хемон е роден в Сараево през 1964. Живее в Чикаго и пише художествена литература на английски, а паралелно с това води рубрика в сараевския седмичник „Наши Дани“, която спис-ва на босненски. Има три публикувани романа – The Question of Bruno (2000), Nowhere Man (2002) и „Проектът Лазар“ (2008), как-то и сборник разкази със заглавие „Любов и препятствия“ (2009). През 2013 г. излезе автобиографичната му книга The Book of My Lives.

Александър Христов е роден в София. Завършва Българска фи-лология, а след това магистратура по творческо писане в Софий-ския университет, в момента е докторант към катедра „Българска литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. излиза първият му сборник с разкази „Следобеди, които...“

Алис Мънро е канадска писателка, пишеща на английски. Тя е всепризнат майстор на късия разказ. Критиците сравняват раз-казите и с романи заради дълбочината им и тяхната наситеност. Писателката публикува своя първи от общо 14 сборника с разкази през 1968 г. и веднага е оценена от гилдията: за Dance of the Happy Shades получава престижната канадска Награда на Генерал-гу-бернатора. Носител е на „Ман Букър“ (Международна награда) за 2009 г. Трикратен носител на наградата за кратък разказ „О. Хенри“ (2006, 2008, 2012). Лауреат на Нобелова награда за лите-ратура (2013).

Александър Шпатов е роден през 1985 г. в София, автор на три сборника с разкази: „Бележки под линия“ (2005) – Награда

399

„Южна пролет“ за най-добра първа книга на годината; „Разкази под линия“ (2008) – номинация за наградата „Хеликон“, издаден на немски под заглавие Fussnotengeschichten (2010); „Календар с разкази“ (2011). През 2014 г. предстои да излезе и новият му сбор-ник „На живо от София“, част от който е и разказът „Принцеси от „Славейков““.

Бистра Величкова е родена през 1986 г. в София. Завършва Жур-налистика в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2011 г. получава магистърска степен по Европейски науки с двойна диплома от Университета в Туенте, Холандия и Вестфалския Вилхелмс-Уни-верситет в Мюнстер, Германия. Отличена е с поредица литера-турни награди. Публикувала е разкази и стихове в „Литературен вестник“, в. „Стършел“, сп. „ЛИК“, сп. „Vagabond“, сп. „Море“, LiterNet, Public Republic, сп. „Кръстопът“ и др. Автор е и в амери-канското списание за литература Fiction Writers Review. Дебют-ният и сборник разкази „До дъно“ се очаква да излезе от печат през 2014 г.

Владимир Полеганов (1979) е роден в София. Автор е на един сборник с разкази – „Деконструкцията на Томас С.“ (Универси-тетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013). Негови разка-зи са публикувани в списанията „Следва“ (2011), „Море“ (2012), както и в „Литературен вестник“ (2013). През 2012 г. „Кладене-цът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. Участвал е в школата по творческо писане на Емилия Дворянова. Учил е психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски“.

Георги Гочев е роден през 1981 г. в Димитровград. Завършва кла-сическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, от 2007 г. пре-

400

подава старогръцка литература и класически езици в НБУ, София. Превежда от старогръцки и сред преводите му се отличават тези на Платоновите диалози „Пир“, „Държавата“ и „Закони“. Пише предимно есета и публицистични отзиви. През 2005 изд. „Жанет 45“ публикува романа му „Безделникът“.

Георги Илиев е сценарист и романист с над петнайсетгодишен опит. Първият му сборник пиеси е издаден от Американския университет в България през 1996 г. Завършил е магистратура по драматургия (Playwriting) в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA). В Лос Анджелис е работил като стажант в театър Geffen, в продукционния офис на Оскарите и сценар-ния офис на сериала „Спешно отделение“ във фондация A.S.K. Theater Projects, където е оценявал пиеси, кандидатстващи за суб-сидия. Заедно с Леон Катц, заслужил професор на Йейл, е публи-кувал критическата антология „Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу“ (Applause Books). В България Георги Илиев има публикувани два романа: „Животът и смъртта на г-н Илиев“ (Жа-нет 45, 2006) – награда за дебют Южна пролет, и „Holy Fool: Гра-дът на кучетата“ (Жанет 45, 2009). Новелата му „Железен мост“ се подготвя за издаване от Жанет 45. Георги Илиев е продуцент, сценарист и творчески консултант на телевизионни сериали.

Дейв Егърс (1970) е американски писател и издател. Автобиогра-фичната му творба A Heartbreaking Work of Staggering Genius (2000) се превръща в бестселър и е носител на редица отличия. Книгата е финалист за наградата „Пулицър“ за нехудожествена литература (2001). Егърс е автор на романите What is The What (2006), The Wild Things (2009), A Hologram for the King (2012) и The Circle (2013). Основател е на влиятелното независимо издателство McSweeney’s и съосновател на литературния проект 826 Valencia.

401

Джуно Диас (1968) е роден в Доминиканската република и из-раства в Ню Джърси. Завършва Рътгърс колидж. Автор е на сбор-ника с разкази Drown (1996), който се превръща в безпрецедентен хит в Съединените щати и е обявен за събитие от литературната критика. Романът му „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ изли-за единайсет години по-късно и печели ред отличия, сред които Наградата на американската литературна критика (2007) и Пули-цър (2008). Третата книга на Диас, сборникът This Is How You Lose Her (2012), е финалист за Националната литературна награда на САЩ и бестселър на New York Times. Работи като редактор на секцията за художествена литература в списание Boston Review. Преподава творческо писане в Масачузетския технологичен ин-ститут.

Димана Трънкова (р. 1980) е археолог по образование и журна-лист по призвание. Автор на статии за пътешествия, политика, история и археология на България. Съавтор на документалните книги „На изток от Константинопол: пътешествия в непозната Турция“ (2008), A Guide to Jewish Bulgaria (2011), „Пътеводи-тел за османска България“ (2011, 2012) и „Турците в България“ (2012), и на сайта за възстановяването на мозайките от Малката базилика в Пловдив www.romanplovdiv.org. Била е главен редак-тор на двуезичното списание за пътешествия Highfl ights, главен редактор е на Go Greece! – българското списание за пътешествия в Гърция, и автор в англоезичното списание Vagabond, Bulgaria’s English Monthly. „Усмивката на Кучето“ е първият и роман.

Елинор Катън e родена през 1985 г. в Канада и е израснала в Кентърбъри, Нова Зеландия. Печели новозеландската награда за творческо писане „Адам“ за първия си роман, The Rehearsal. През 2007 г. е наградена и с новозеландския приз „Сънди Стар-Таймс“

402

в конкурс за кратък разказ, през 2008 г. – с наградата на сдруже-ние „Глен Шефър“ към уъркшопа „Писателите на Айова“ и със стипендията за дебютиращи писатели „Луис Джонсън“. През 2013 г. Елинор Катън спечели наградата „Ман Букър“ с романа си The Luminaries, с който стана най-младият носител в историята на приза. Понастоящем живее в Айова.

Иван Ланджев (1986) е бакалавър по философия и магистър по културология в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е док-торант по руска класическа литература (ХІХ век). Победител е в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009), първа-та му стихосбирка „По вина на Боби Фишер“ (2010) печели На-ционалната награда за дебют „Южна пролет“ и е номинирана за наградата „Иван Николов“. Негови стихотворения са публикува-ни в повечето водещи списания и вестници в България, както и в чуждестранни издания. Превеждани са на английски, немски, испански, словенски, хърватски, словашки. Участвал е в между-народни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария. Превежда от и на английски. Работи като сценарист.

Илия Троянов е роден през 1965 г. в България. През 1971 г. той бяга със семейството си през Югославия в Италия, първоначално в бежански лагер близо до Триест. По-късно цялото семейство получава политическо убежище в Германия. От 1972 до 1984 г. Троянов живее в Кения, където работи баща му. От 1984 до 1989 г. следва право и етнология в Мюнхен, но прекъсва следването си, за да създаде собствено издателство и да се отдаде на писането. Първите му книги са посветени на Африка. През 1996 г. писате-лят издава дебютния си, отчасти автобиографичен роман „Светът е голям и спасение дебне навсякъде“. През 1998 г. заминава за

403

Бомбай, където прави проучвания за втория си роман и остава в Индия за шест години. В следващите си книги Троянов пише за България, Индия и за пътуването си до Мека. През 2006 г. излиза романът му „Събирачът на светове“, който получава наградата на Лайпцигския панаир на книгата и се превръща в международен бестселър. От 2007 г. Троянов живее във Виена.

Калоян Тодоров е роден в края на 70-те години на XX век. За-вършва право. Работи като фотограф и графичен дизайнер. Участ-ва в изложби. Завръща се към правото и след години практика в международна кантора, с колеги учредява свое адвокатско дру-жество. Първите му разкази са провокирани от парадоксалните ситуации, съпровождащи работата в офис среда.

Катя Атанасова има издаден един сборник с разкази – „Не-спокойни истории“ (2006, „Обсидиан“). Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“, която се играе като независимо представле-ние. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в пре-вод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Автор е на единственото в България състезание за разказване на устни истории „Лига на разказвачите“, което се провежда от 2005 до сега.

Кирил Василев е роден през 1971 г. в София. Завършил е кул-турология в Софийския университет. Автор е на стихосбирките „Три поеми“ (2004) и „Липсващи страници“ (2010). Носител е на Специална награда от конкурса „Веселин Ханчев“ (1995). Номи-ниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2010).Мирослав Пенков е автор на сборника „На изток от Запада“ (Си-ела, 2011). Разказите му, преведени на над дузина езици, са от-

404

личавани в антологиите Best American Short Stories 2008, PEN/O. Henry Prize Stories 2012, Best American Nonrequired Reading 2013. Носител на Международната награда за кратък разказ на BBC за 2012 г. и финалист в 2014-15 Rolex Mentor and Protégé Arts Initiative, Мирослав преподава в докторската програма по творче-ско писане на Университета на Северен Тексас (UNT). Един от ре-дакторите на литературното списание American Literary Review. Романът му с работно заглавие „Имен ник на въображаемите ха-нове“ ще бъде издаден в САЩ през 2015 година.

Милена Фучеджиева е драматург, режисьор, публицист и писа-тел. Пиесите и са поставяни в България и Америка, сценарист е на сериала „7 часа разлика“, автор е на „Белият негър“, „НеХана“, „Нощен проект“, „Кефер. Цветовете на малката Ида“, „Аз, бло-гинята“, както и на текстове за „Дневникът на Дракула“ на Мила Искренова. Работи и живее в България и Америка.

Светослав Тодоров и Иван Райков са родени в една и съща го-дина на почти една и съща улица близо до морето. По-късно стоят на един и същи чин в училище в продължение на 6 години, без да подозират, че Светослав ще стане журналист, а Иван ще се зани-мава с реклама. Или пък че някой ден ще напишат роман за човек, който се лекува от себе си. „Синдромът на Рембо“ е започнат през януари 2013 г. с идеята, че история, която започва с протест пред Народното събрание, може би ще изглежда малко ретро на фона на изпадналото в летаргия общество.

Стефан Василев е роден е през 1981 г. в София. Работи в об-ластта на графичния дизайн. Занимава се с фотография от някол-ко години. Публикува свои работи по няколко различни проекта на http://urbansaints.tumblr.com, www.dreamerworx.com и www.

405

wrcklss.com, както и в социалните мрежи. Фотографският му про-ект Urban Saints предстои да излезе във вид на фотокнига с логото на Жанет 45.

Хари Кунзру е роден през 1969 г. и детството му преминава в Есекс, близо до изход 26 на лондонския околовръстен път М25. По-късно завършва литература и философия, а докато се опит-ва да издаде своя книга, работи „обичайните щуротии“. Негови журналистически материали излизат в The Guardian, Wired, ID, Economist и London Review of Books. Кунзру е музикален редак-тор в списание Wallpaper и пише редовно за Mute. През 1999 г. става „Млад автор на пътеписи на годината“ на Observer. Автор е на романите The Impressionist (2002), Transmission (2004), My Revolutions (2007), Gods Without Men (2011) и на сборника с раз-кази Noise (2005).

Харуки Мураками е в Киото, Япония, но прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник, май-ка му – дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподава-ли японска литература. Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият западен стил на писане, отличаващ го на фона на основните япон-ски литературни течения. Романите на Мураками, често критику-вани като поп-литература в контекста на японската литература, са наситени с хумор и сюрреалистична атмосфера, и в същото вре-ме се занимават с теми като алиенацията и самотата. В творбите си той успява да улови духовната празнота на своето поколение, критикувайки упадъка на човешките ценности и липсата на връз-ка между хората в японското общество.Стефан Русинов е роден през 1984 г. в Сливен. Завършил е две магистратури – „Преводач-редактор“ в Софийски уни верситет и

406

„Модерна и съвременна китайска литература“ в Централноки-тайски педагогически университет. Занимава се с превод, писане, рисуване, чудене и изследване на белите петна по душевната кар-та. Засега е превел от китайски „Един ден“ на У Цин; предстои да излезе „Изплези си езика“ на Ма Дзиен. Списва два блога – chetohkniga.blogspot.com и raznitakiva.wordpress.com.

Филип Маркулиев е роден през 1983 г., завършва УАСГ. Пред-стои излизането на първия му сборник с разкази.

Яница Радева е автор на стихосбирките „Друг ритъм“ (2003) и „Кошерът на думите“ (2012) и на книгата с проза „Бонбониерата“ (2011). Носител е на множество награди от национални литера-турни конкурси. През 2012 г. получава Грамота за млад автор от Министерството на културата за книгата „Бонбониерата“. Нейни текстове са публикувани в национални и чуждестранни издания. Публикува крити чески текстове в печатните издания „Литерату-рен вестник“, „Литературата“ и „Култура“. Защитила е докторска дисертация на тема „Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов“.

ЗА ПРЕВОДАЧИТЕ:

Ана Пипева е родена в гр. София през 1987 година. Завършила е Английска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където защитава и магистърската си теза за специалност „Превод с английски език“. Превеждала е научна и художествена литература от английски език за издателства „Обсидиан“ и „Локус“. В момента работи като редактор по

407

чуждоезиково обучение във водещо издателство за учебници и учебна литература.

Владимир Молев (1978) е преводач на художествена литература от английски език. Възпитаник на Факултета по журналистика и масови комуникации (специалност „Книгоиздаване“) и Факул-тета по славянски филологии (Магистърска програма за превод) на СУ „Св. Климент Охридски“. В негов превод са публикувани творби на Ивлин Уо, Пол Теру, Джоузеф Конрад, Уилям Сароян, Едгар Алан По, Джером К. Джером, Марк Твен, Чарлс Дикенс и други.

Маргарита Тенева (1978) е завършила Английска филология в Софийския университет. Работи като преводач на свободна прак-тика; последните пет години превежда Business Week на българ-ски, освен това се занимава предимно с преводи на съв ременна художествена и хуманитаристична литература.

Мария Енчева (1982) завършва средното си образование в ЕГ „Пловдив“ с профил немски, след което продължава борбата с езиците в СУ „Св. Климент Охридски“. Там тя следва немска филология, като се захваща по-сериозно и с нидерландския, който и се удава възможност да усъвършенства в Холандия и Белгия. След като работи известно време като преподавател по ни дерландски в частна школа, Мария прибира дипломата в най-дълбокия шкаф и се посвещава на преводите.

Надежда Розова е родена през 1968 г. в Пловдив. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ с магистратура по индология и спе-циализация по английски език. Преводач и редактор на художест-вена, документална и научна литература от и на анг лийски език

408

и от хинди. Преведените от нея над 120 заглавия включват про-изведения на Джейн Остин, Патриша Хайсмит, Уилям Тревър, Ед О’Конър, Джон Ман, Саймън Моър, Джон Конъли, Джейн Ърк-харт, Джоан Харис, Дафни дю Морие, Уилям Далримпъл, Стивънг Хокинг, Далай Лама, Удаян Вадж пеи, Нирмал Варма, Камлешвар, Гангапрасад Вимал и др.

Невена Дишлиева е родена през 1971 г. в Ботевград. Превеж-да художествена литература от английски език. Освен българска филология в Софийския университет, Невена Дишлиева е завър-шила и магистърска програма по изкуствознание в Нов българ-ски университет. Предпочита да превежда автори, чиито произ-ведения се занимават с вълнуващи за нея въпроси като между-личностната толерантност и приемствеността между културите, глобализацията и граничността, моделите на митологичното и историчното в литературата. Сред авторите, които е превеждала и превежда, са Джон Ъпдайк, Джоузеф Хелър, Филип Рот, Джеф-ри Юдженидис, Зейди Смит, Джеф Дайър, Мохсин Хамид, Рей-чъл Къск, Шона Сингх Болдуин, Джоан Хари с.